“Много е трудно човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!”

—	Мариус Куркински

Все още

“Все още усещаше отсъствието и, беше като да се събудиш без зъби в устата. Не ти е нужно огледало за да разбереш, че ги няма.”

—	"Лабиринтът. В обгорелите земи" - Джеймс Дашнър

“..ама само да знайш как съм я чакал да дойде и какво ми е, като не идва..”

—	Димитър Талев - Железният светилник

Тя е

“Тя е толкова затворена, 
че прилича на къща, 
от която долита музика, 
но никой не знае 
колко души я обитават 
и съседите никога не са поканени.
Тя е толкова затворена,
че петлите й не пеят,
а тананикат;
котките й бягат,
за да крещат на воля
в чуждите дворове.
Една бяла ръка
полива цветята на прозореца,
но никой не е виждал отблизо
пръстена, който проблясва.
Или това е само капка вода
в мъхестите шепи на мушкатото.
Тя е толкова затворена,
че времето в градината й
изостава винаги с един сезон.
В нея дишат 

забравени
следобеди,
тихи ъгли, врабци,
жълти дюли, обляни от дъжд
и думи,
които тя никога няма да каже.
Така ще я имаш -
твоя и своя,
невярна и целомъдрена.”

— Мария Донева

https://www.pinterest.com

“Просто се надявам, че един ден - за предпочитане, когато и двамата сме много пияни - можем да говорим за това.”
— J.D. Salinger

“Обикновено човек парадира с високото си положение, поради ниско самочувствие. Увереният в себе си може да си позволи скромен образ.
Хорас Джексън Браун”

една такава любов

 “Познавах една такава любов и една такава жена,
дето, ако имах син, щях да му кажа - 
тая въобще не я пу

скай в къщата си, щото като я пипнеш,
ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им!
Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив - извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Такова шило пробива торбата си, пада на земята, свисти и се върти, докато земята не почернее в кръг и като минат хора, си мислят - огън е пален тука, не е от само себе си тая работа. Такива жени не са съвсем хубави… обикновено нямат по нещо от женската част, примерно цици нямат, обаче като ти се усмихнат, можеш да се разревеш. Поетите на това викат “душегубен чар”, старите жени - “запали-къща”, а старците хем се кръстят, хем сучат мустак, хем им играят мускулите…

- Мартин Карбовски”

дълги часове в разговор

“Прекарвахме дълги часове в разговор.Ония приятни и безполезни разговори,в които душите се докосват.”

– Димитър Димов 

https://www.pinterest.com/pin/161848180335163759/

Същото е и с човека

Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина. 
Ерих Мария Ремарк

Ние от Димитър Калбуров

 Разказвай.

Какво сме правили.
Какво ще правим.

Какво сме гледали.
Какво ще гледаме.

Какво сме чели.
Какво ще четем.

Какво обичаме.
Какво не обичаме.

Къде сме ходили.
Къде ще ходим.

Взимай решения.
Прави планове.
Говори и от мое име.
Защото "Ние".
Звучи толкова по-хубаво.
От "Аз".

"Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.

Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка!

Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш.

Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.

Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.

Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.

Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: "Да!"

Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.

Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.

Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота."

"Поканата"- Орая Маунтин Дриймър

"Мисля за теб през цялото време. Мисля за теб сутрин, докато крача в студа. Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за теб по-дълго време. Мисля за теб вечер, когато ми липсваш на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за теб, но ефектът е обратен.
Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за теб, но така и не успявам. Ако знаеш някой номер за забравяне, кажи ми го."

"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде

“от всичките й вредни навици
цигарите
алкохола
злобните й забележки
късното излизане
затваряне на телефон
тръшкане на врата
няма да й простя,
че ме обичаше толкова много

Цвета Тодорова” 

via pinterest

“Някой ден ще се срещнем отново. Знам го. И тогава ще бъда по-възрастна и по-умна, и просто по-добра. И ще те заслужавам. Но сега, в този момент, ако закачиш лодката си до моята, ще потънем и двамата заради мен.”
— Гебриел Зевин

“И все пак, от време на време ще се сещаш за нея. Вечер когато нещо ти тежи и искаш да ѝ го разкажеш, или сутрин - посягайки към телефона,но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да ѝ се обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така…Просто,за да помълчите…”

—	Ч. Буковски

 https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1399198783720427&id=1398305453809760&fref=nf

"Крадла" от Димитър Калбуров

 

От малка си крадла.
Крадеше круши от двора на съседите.
Дъвки от малкото магазинче зад блока.
Ластици.
Тебешири.
Пари от чантата на майка ти, за да си купуваш сладолед.

После крадеше домашни.
Гримове.
Дрехи от приятелките ти.
Винаги се возеше без билет.
И се вмъкваше безплатно в киното.
Никога не си плащала за нищо.
Освен с усмивки.

Вече си голяма.
Крадеш мъже.
От жените им.
Приятелите им.
Роднините им.
Всичко им крадеш.
Стига само да минеш покрай тях на улицата.

Не питаш.
Не искаш разрешение.
Просто си взимаш.
След урагана остава разруха.
А след теб - нищо.

Всеки можеш да откраднеш.
Но някой ден.
Аз ще открадна теб.

 https://www.facebook.com/1398305453809760/photos/a.1398311037142535.1073741828.1398305453809760/1399022697071369/?type=1&theater

The Whatsits: Coming soon.No, really.I'm not kidding this time.

The Whatsits: Coming soon.No, really.I'm not kidding this time.: Coming soon. No, really. I'm not kidding this time.

“- Струва ми се, че пих прекалено много - каза той.
- Какво значи “прекалено много”?
- Когато човек престане да разпознава самия себе си.
- Тогава искам винаги да съм пила прекалено много. Аз самата не се обичам.”
Е. М. Ремарк, “Живот назаем” 

https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/

“Най-големия компромис със сърцето е да имаш чувства към някой,а да се виждаш с друг…”

—	"Хрониките на една хлебарка"

https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/

“„Шегите, предизвикващи болка, не са шеги.“ 
Мигел де Сервантес”

https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/