“Много е трудно човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!”
вторник, 17 март 2015 г.
Все още
“Все още усещаше отсъствието и, беше като да се събудиш без зъби в устата. Не ти е нужно огледало за да разбереш, че ги няма.”
| — | "Лабиринтът. В обгорелите земи" - Джеймс Дашнър |
Тя е
“Тя е толкова затворена,
че прилича на къща,
от която долита музика,
но никой не знае
колко души я обитават
и съседите никога не са поканени.
Тя е толкова затворена,
че петлите й не пеят,
а тананикат;
котките й бягат,
за да крещат на воля
в чуждите дворове.
Една бяла ръка
полива цветята на прозореца,
но никой не е виждал отблизо
пръстена, който проблясва.
Или това е само капка вода
в мъхестите шепи на мушкатото.
Тя е толкова затворена,
че времето в градината й
изостава винаги с един сезон.
В нея дишат
забравени
следобеди,
тихи ъгли, врабци,
жълти дюли, обляни от дъжд
и думи,
които тя никога няма да каже.
Така ще я имаш -
твоя и своя,
невярна и целомъдрена.”
— Мария Донева
че прилича на къща,
от която долита музика,
но никой не знае
колко души я обитават
и съседите никога не са поканени.
Тя е толкова затворена,
че петлите й не пеят,
а тананикат;
котките й бягат,
за да крещат на воля
в чуждите дворове.
Една бяла ръка
полива цветята на прозореца,
но никой не е виждал отблизо
пръстена, който проблясва.
Или това е само капка вода
в мъхестите шепи на мушкатото.
Тя е толкова затворена,
че времето в градината й
изостава винаги с един сезон.
В нея дишат
забравени
следобеди,
тихи ъгли, врабци,
жълти дюли, обляни от дъжд
и думи,
които тя никога няма да каже.
Така ще я имаш -
твоя и своя,
невярна и целомъдрена.”
— Мария Донева
една такава любов
“Познавах една такава любов и една такава жена,
дето, ако имах син, щях да му кажа -
тая въобще не я пу
скай в къщата си, щото като я пипнеш,
ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им!
Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив - извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Такова шило пробива торбата си, пада на земята, свисти и се върти, докато земята не почернее в кръг и като минат хора, си мислят - огън е пален тука, не е от само себе си тая работа. Такива жени не са съвсем хубави… обикновено нямат по нещо от женската част, примерно цици нямат, обаче като ти се усмихнат, можеш да се разревеш. Поетите на това викат “душегубен чар”, старите жени - “запали-къща”, а старците хем се кръстят, хем сучат мустак, хем им играят мускулите…
- Мартин Карбовски”
дето, ако имах син, щях да му кажа -
тая въобще не я пу
скай в къщата си, щото като я пипнеш,
ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем обичат да побеждават, мамка им!
Това са жени, дето са мъже в главата, деца в сърцето и жени от горе до долу. Тяхната история никога не стои на едно място, напротив - извива се, мърда като камшик и когото закачи, му оставя пламнал белег. Такова шило пробива торбата си, пада на земята, свисти и се върти, докато земята не почернее в кръг и като минат хора, си мислят - огън е пален тука, не е от само себе си тая работа. Такива жени не са съвсем хубави… обикновено нямат по нещо от женската част, примерно цици нямат, обаче като ти се усмихнат, можеш да се разревеш. Поетите на това викат “душегубен чар”, старите жени - “запали-къща”, а старците хем се кръстят, хем сучат мустак, хем им играят мускулите…
- Мартин Карбовски”
дълги часове в разговор
“Прекарвахме дълги часове в разговор.Ония приятни и безполезни разговори,в които душите се докосват.”
петък, 6 март 2015 г.
Същото е и с човека
Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.
Ерих Мария Ремарк
Ерих Мария Ремарк
вторник, 24 февруари 2015 г.
Ние от Димитър Калбуров
Разказвай.
Какво сме правили.
Какво ще правим.
Какво ще правим.
Какво сме гледали.
Какво ще гледаме.
Какво ще гледаме.
Какво сме чели.
Какво ще четем.
Какво ще четем.
Какво обичаме.
Какво не обичаме.
Какво не обичаме.
Къде сме ходили.
Къде ще ходим.
Къде ще ходим.
Взимай решения.
Прави планове.
Говори и от мое име.
Защото "Ние".
Звучи толкова по-хубаво.
От "Аз".
Прави планове.
Говори и от мое име.
Защото "Ние".
Звучи толкова по-хубаво.
От "Аз".
понеделник, 23 февруари 2015 г.
"Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.
Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка!
Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш.
Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.
Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.
Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: "Да!"
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.
Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.
Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота."
"Поканата"- Орая Маунтин Дриймър
"Мисля за теб през цялото време. Мисля за теб сутрин, докато крача в студа. Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за теб по-дълго време. Мисля за теб вечер, когато ми липсваш на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за теб, но ефектът е обратен.
Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за теб, но така и не успявам. Ако знаеш някой номер за забравяне, кажи ми го."
Мисля за теб, когато те виждам и когато не те виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за теб, но така и не успявам. Ако знаеш някой номер за забравяне, кажи ми го."
"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде
четвъртък, 19 февруари 2015 г.
вторник, 17 февруари 2015 г.
“И все пак, от време на време ще се сещаш
за нея. Вечер когато нещо ти тежи и искаш да ѝ го разкажеш, или сутрин -
посягайки към телефона,но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да ѝ се
обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така…Просто,за да
помълчите…”
|
—
|
Ч. Буковски
|
понеделник, 16 февруари 2015 г.
"Крадла" от Димитър Калбуров
От малка си крадла.
Крадеше круши от двора на съседите.
Дъвки от малкото магазинче зад блока.
Ластици.
Тебешири.
Пари от чантата на майка ти, за да си купуваш сладолед.
После крадеше домашни.
Гримове.
Дрехи от приятелките ти.
Винаги се возеше без билет.
И се вмъкваше безплатно в киното.
Никога не си плащала за нищо.
Освен с усмивки.
Вече си голяма.
Крадеш мъже.
От жените им.
Приятелите им.
Роднините им.
Всичко им крадеш.
Стига само да минеш покрай тях на улицата.
Не питаш.
Не искаш разрешение.
Просто си взимаш.
След урагана остава разруха.
А след теб - нищо.
Всеки можеш да откраднеш.
Но някой ден.
Аз ще открадна теб.
https://www.facebook.com/1398305453809760/photos/a.1398311037142535.1073741828.1398305453809760/1399022697071369/?type=1&theater
The Whatsits: Coming soon.No, really.I'm not kidding this time.
The Whatsits: Coming soon.No, really.I'm not kidding this time.: Coming soon. No, really. I'm not kidding this time.
“- Струва ми се, че пих прекалено много - каза той.
- Какво значи “прекалено много”?
- Когато човек престане да разпознава самия себе си.
- Тогава искам винаги да съм пила прекалено много. Аз самата не се обичам.”
Е. М. Ремарк, “Живот назаем”
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
- Какво значи “прекалено много”?
- Когато човек престане да разпознава самия себе си.
- Тогава искам винаги да съм пила прекалено много. Аз самата не се обичам.”
Е. М. Ремарк, “Живот назаем”
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
“Най-големия компромис със сърцето е да имаш чувства към някой,а да се виждаш с друг…”
| — | "Хрониките на една хлебарка" |
“„Шегите, предизвикващи болка, не са шеги.“
Мигел де Сервантес”
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
Мигел де Сервантес”
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
"Аз и тя"
от Димитър Калбуров
Помня как за пръв път ти отворих вратата.
Щяхме да гледаме филм.
Изгледахме го.
Макар на следващия ден.
Помня как за пръв път си забрави сутиена.
Или просто не пожела да си го намериш.
Помня как за пръв път си отключи вратата, с ключа, който ти дадох.
Все се оплакваше колко е тежка и как заяжда ключалката.
Ще я сменя.
Помня как за пръв път ми сготви.
Никога не съм ял по-вкусен въглен.
Помня как за пръв път си донесе дрехи с онази малка раница.
И как ми приватизира любимата фланелка, за да я ползваш като нощница.
Още ухае на теб.
Помня и големия куфар, с който си донесе всички дрехи.
И осемте огромни торби, в които ти бяха обувките.
Трябваше да ги кача на два пъти.
Помня как за пръв път ме събуди, за да чистим в събота.
Спеше ми се.
А и си беше чисто.
Помня как за пръв си покани приятелките.
Настъпваше ме под масата, когато говорех глупости.
И не спираше да взимаш от моята чиния.
Помня как за пръв път ме изгони, за да не ти преча да си четеш лекциите.
Само за да те заваря да гледаш сериал, когато се прибрах.
Заболя ме корема от смях.
Помня как за пръв път се скарахме.
Спах подпрян до стената на пода в спалнята.
Ако изобщо това можеше да се нарече спане.
Помня и последния ни скандал.
Беше много шумно.
После много тихо.
Не беше като по филмите.
Нямаше нищо счупено.
Поне нагледно.
Сега куфарът е събран и стои до вратата.
Ти си тръгваш и ме взимаш със себе си.
Не ме питаш дали искам.
Не ми оставяш избор.
Тръгвам с теб.
А всъщност оставам.
от Димитър Калбуров
Помня как за пръв път ти отворих вратата.
Щяхме да гледаме филм.
Изгледахме го.
Макар на следващия ден.
Помня как за пръв път си забрави сутиена.
Или просто не пожела да си го намериш.
Помня как за пръв път си отключи вратата, с ключа, който ти дадох.
Все се оплакваше колко е тежка и как заяжда ключалката.
Ще я сменя.
Помня как за пръв път ми сготви.
Никога не съм ял по-вкусен въглен.
Помня как за пръв път си донесе дрехи с онази малка раница.
И как ми приватизира любимата фланелка, за да я ползваш като нощница.
Още ухае на теб.
Помня и големия куфар, с който си донесе всички дрехи.
И осемте огромни торби, в които ти бяха обувките.
Трябваше да ги кача на два пъти.
Помня как за пръв път ме събуди, за да чистим в събота.
Спеше ми се.
А и си беше чисто.
Помня как за пръв си покани приятелките.
Настъпваше ме под масата, когато говорех глупости.
И не спираше да взимаш от моята чиния.
Помня как за пръв път ме изгони, за да не ти преча да си четеш лекциите.
Само за да те заваря да гледаш сериал, когато се прибрах.
Заболя ме корема от смях.
Помня как за пръв път се скарахме.
Спах подпрян до стената на пода в спалнята.
Ако изобщо това можеше да се нарече спане.
Помня и последния ни скандал.
Беше много шумно.
После много тихо.
Не беше като по филмите.
Нямаше нищо счупено.
Поне нагледно.
Сега куфарът е събран и стои до вратата.
Ти си тръгваш и ме взимаш със себе си.
Не ме питаш дали искам.
Не ми оставяш избор.
Тръгвам с теб.
А всъщност оставам.
"Няма значение"
от Димитър Калбуров
Няма значение.
Кой те е срещнал пръв.
Кого си обичала.
И чия си била.
Няма значение.
Че някой повече те е докосвал.
Че повече те е разсмивал.
Че повече си изживяла с него.
Че повече си му дала.
Няма значение.
Че някой повече те е водил на кино.
Че ти е купувал повече цветя.
Че ти е готвил повече.
Че знае повече за теб.
Няма значение.
Че някой.
Някога.
Е бил повече.
Няма да е за дълго така.
Има значение.
Само.
Кой ще бъде.
Най-добър.
И последен.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
от Димитър Калбуров
Няма значение.
Кой те е срещнал пръв.
Кого си обичала.
И чия си била.
Няма значение.
Че някой повече те е докосвал.
Че повече те е разсмивал.
Че повече си изживяла с него.
Че повече си му дала.
Няма значение.
Че някой повече те е водил на кино.
Че ти е купувал повече цветя.
Че ти е готвил повече.
Че знае повече за теб.
Няма значение.
Че някой.
Някога.
Е бил повече.
Няма да е за дълго така.
Има значение.
Само.
Кой ще бъде.
Най-добър.
И последен.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
-"Само още веднъж"
от Димитър Калбуров
Чакаш ме притеснена.
Както винаги.
Всичко блести.
Но още разчистваш и подреждаш.
Подготвила си и най-малките детайли.
Чаршафите.
Виното.
Дори нощната лампа.
Която ми позволява да се любувам на извивките ти.
Обичам, когато се бавиш в банята.
За да ти разгледам книгите.
И десктопа на компютъра.
На който има сто иконки.
Докато се гледаш в огледалото.
И не спираш да се питаш.
"Какво правя? Не съм такава!"
Не си.
Не по принцип.
Не утре.
Не вдругиден.
Не и с друг.
Но днес си.
С мен си.
Точно такава.
Каквато сама не можеш да се познаеш.
Бързо забравяш.
Защо си се колебала.
Когато останеш.
Само по моя парфюм.
Затова толкова пъти.
Ме викаш.
Уж.
За последно.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
от Димитър Калбуров
Чакаш ме притеснена.
Както винаги.
Всичко блести.
Но още разчистваш и подреждаш.
Подготвила си и най-малките детайли.
Чаршафите.
Виното.
Дори нощната лампа.
Която ми позволява да се любувам на извивките ти.
Обичам, когато се бавиш в банята.
За да ти разгледам книгите.
И десктопа на компютъра.
На който има сто иконки.
Докато се гледаш в огледалото.
И не спираш да се питаш.
"Какво правя? Не съм такава!"
Не си.
Не по принцип.
Не утре.
Не вдругиден.
Не и с друг.
Но днес си.
С мен си.
Точно такава.
Каквато сама не можеш да се познаеш.
Бързо забравяш.
Защо си се колебала.
Когато останеш.
Само по моя парфюм.
Затова толкова пъти.
Ме викаш.
Уж.
За последно.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
"Особнячка"
от Димитър Калбуров
Винаги ходиш боса.
По къси панталонки.
Вързана на плитки.
Слушаш музика от стар уокмен.
И все четеш нещо.
Имаш много повече книги.
Отколкото обувки.
Бижута.
Или гримове.
Един ден си на вода и чия.
Другия на пица и шоколад.
Ако те мързи да готвиш.
Ядеш направо от хладилника.
С ръце.
Докато не ти стане студено.
Когато не чистиш.
Подреждаш.
А през останалото време.
Цапаш.
И разхвърляш.
Всеки ден местиш купчина с дрехи.
От леглото.
На стола.
И обратното.
Зависи от кое имаш нужда.
Около теб постоянно има по няколко чаши.
Една за кафе.
Една за вода.
Една за сок.
Мразиш кичозни.
И шумни места.
Молове.
Кръчми.
Дискотеки.
Можеш да шиеш.
Да рисуваш.
Да смениш гума.
Но не и да боравиш с техника.
За теб няма средно.
Всичко трябва да е крайно.
Краен хаос.
Крайна лудост.
Крайна любов.
Защото всичко обикновено.
Ти е повече от скучно
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
от Димитър Калбуров
Винаги ходиш боса.
По къси панталонки.
Вързана на плитки.
Слушаш музика от стар уокмен.
И все четеш нещо.
Имаш много повече книги.
Отколкото обувки.
Бижута.
Или гримове.
Един ден си на вода и чия.
Другия на пица и шоколад.
Ако те мързи да готвиш.
Ядеш направо от хладилника.
С ръце.
Докато не ти стане студено.
Когато не чистиш.
Подреждаш.
А през останалото време.
Цапаш.
И разхвърляш.
Всеки ден местиш купчина с дрехи.
От леглото.
На стола.
И обратното.
Зависи от кое имаш нужда.
Около теб постоянно има по няколко чаши.
Една за кафе.
Една за вода.
Една за сок.
Мразиш кичозни.
И шумни места.
Молове.
Кръчми.
Дискотеки.
Можеш да шиеш.
Да рисуваш.
Да смениш гума.
Но не и да боравиш с техника.
За теб няма средно.
Всичко трябва да е крайно.
Краен хаос.
Крайна лудост.
Крайна любов.
Защото всичко обикновено.
Ти е повече от скучно
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
"Любовно писмо за малките неща..."
от Димитър Калбуров
Искам да си нахакана, но не и нахална.
Да си уверена в себе си, но не и самовлюбена.
Да имаш мнение за всичко, но да не го налагаш на никого.
Да знаеш какво искаш, но да не чакаш някой да ти го даде наготово.
Искам нови изживявания.
Не такива, които не са ми се случвали преди.
За които не съм чел или слушал.
Не.
Искам неща, които ще са напълно различни, просто защото ги споделям с теб.
Като онези филмови класики, които съм гледал десетки пъти, и които искам да изгледам с теб, защото ще ми бъде като за първи път.
Ще знам какво се случва в почти всеки един момент, но ще ми е интересно, най-вече за да открадвам поглед към теб и да виждам реакциите ти.
Искам и малките неща.
Да те гледам как отваряш всички течни сапуни в магазина, за да ги подушиш, преди да избереш кой да вземеш.
Или как спираш да погалиш всяко улично куче.
Трудно ми е да си представя по-вълнуваща гледка.
Не ми трябва никой да знае.
Нека си е само наше.
Не ми трябва да се тагваме.
Дивана го няма във Фейсбук.
Не ми трябва и да се снимаме.
Снимките са за отминали неща.
Дай ми само сега и утре.
А след това от същото.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
от Димитър Калбуров
Искам да си нахакана, но не и нахална.
Да си уверена в себе си, но не и самовлюбена.
Да имаш мнение за всичко, но да не го налагаш на никого.
Да знаеш какво искаш, но да не чакаш някой да ти го даде наготово.
Искам нови изживявания.
Не такива, които не са ми се случвали преди.
За които не съм чел или слушал.
Не.
Искам неща, които ще са напълно различни, просто защото ги споделям с теб.
Като онези филмови класики, които съм гледал десетки пъти, и които искам да изгледам с теб, защото ще ми бъде като за първи път.
Ще знам какво се случва в почти всеки един момент, но ще ми е интересно, най-вече за да открадвам поглед към теб и да виждам реакциите ти.
Искам и малките неща.
Да те гледам как отваряш всички течни сапуни в магазина, за да ги подушиш, преди да избереш кой да вземеш.
Или как спираш да погалиш всяко улично куче.
Трудно ми е да си представя по-вълнуваща гледка.
Не ми трябва никой да знае.
Нека си е само наше.
Не ми трябва да се тагваме.
Дивана го няма във Фейсбук.
Не ми трябва и да се снимаме.
Снимките са за отминали неща.
Дай ми само сега и утре.
А след това от същото.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
"Нали знаеш този момент, точно между съня и събуждането ? Моментът, в който още помниш сънищата ? Точно там те обичам.. Точно там ще те чакам."
Питър Пан
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
Питър Пан
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
"Нежност"
от Димитър Калбуров
И два романа.
Биха били.
Крайно недостатъчни.
Да те опишат.
И да уловят
Всяко твое движение.
Гримаса.
Усмивка.
Отмятане на кичур.
Толкова си крехка.
Женствена.
И чувствена.
Че чак ме е страх.
Да те докосна.
Целуна.
Прегърна.
А зад всичката тази невинност.
Стои повече сила.
Отколкото някой би могъл.
Изобщо да си представи.
Иронично е.
Как най-нежното същество на света.
Може да те смачка.
Премаже.
И унищожи.
Ако просто.
Си тръгне.
от Димитър Калбуров
И два романа.
Биха били.
Крайно недостатъчни.
Да те опишат.
И да уловят
Всяко твое движение.
Гримаса.
Усмивка.
Отмятане на кичур.
Толкова си крехка.
Женствена.
И чувствена.
Че чак ме е страх.
Да те докосна.
Целуна.
Прегърна.
А зад всичката тази невинност.
Стои повече сила.
Отколкото някой би могъл.
Изобщо да си представи.
Иронично е.
Как най-нежното същество на света.
Може да те смачка.
Премаже.
И унищожи.
Ако просто.
Си тръгне.
Всеки чака
другият
да направи повече,
първо
другият
да каже
"искам те" и
"лиспваш ми".
Затова
от толкоз
гордост
или се
забравяме,
или стигаме
до
никъде.
Един въпрос.
Питам те:
Толкова
ли е трудно
да се
обичаме?
- Ивайло Захариев
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
другият
да направи повече,
първо
другият
да каже
"искам те" и
"лиспваш ми".
Затова
от толкоз
гордост
или се
забравяме,
или стигаме
до
никъде.
Един въпрос.
Питам те:
Толкова
ли е трудно
да се
обичаме?
- Ивайло Захариев
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
„Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „ Отивам да пишкам“; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед – когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубийство; да се храним заедно; да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше отникъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркираната кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, и ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смъртта, а понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пиене и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно.."
— Буковски
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
— Буковски
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
"Отивам си
и ти оставям
празен лист.
Да си напишеш
за довиждане
каквото искаш. "
"ОТРАЖЕНИЯ" ОТ КРЪСТЮ ПАСТУХОВ
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
и ти оставям
празен лист.
Да си напишеш
за довиждане
каквото искаш. "
"ОТРАЖЕНИЯ" ОТ КРЪСТЮ ПАСТУХОВ
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
за нас, утопично
вече не стигат
понятията
чудесен човек
прекрасен мъж
страхотен любовник
искам да сме
толкова близки
че преди да ме зарежеш
да го обсъдиш
първо с мен
и едва тогава
- със себе си
-2ndhanddialogues
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
вече не стигат
понятията
чудесен човек
прекрасен мъж
страхотен любовник
искам да сме
толкова близки
че преди да ме зарежеш
да го обсъдиш
първо с мен
и едва тогава
- със себе си
-2ndhanddialogues
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
грандиозно
първо изслушах любимата ти група
после отидох в любимия ти град
по пътя на връщане прочетох любимата ти книга
сега ям любимата ти храна
и пия от любимото ти питие
докато гледам любимия ти филм
но все още не те разбирам
жени като теб изглежда не се разбират
усещат се
любят се
живеят се
а аз се провалих и в трите
грандиозно
-2ndhanddialogues
първо изслушах любимата ти група
после отидох в любимия ти град
по пътя на връщане прочетох любимата ти книга
сега ям любимата ти храна
и пия от любимото ти питие
докато гледам любимия ти филм
но все още не те разбирам
жени като теб изглежда не се разбират
усещат се
любят се
живеят се
а аз се провалих и в трите
грандиозно
-2ndhanddialogues
мъжко момиче
ти си мъжко момиче:
не пушиш тънки цигари
червило не носиш
никакви токове
лъскави рокли
не ти трябва маша или преса
гримът ти - само спирала и молив
псуваш
пиеш уиски с момчетата
голямо и чисто, разбира се
ти си мъжко момиче:
мразиш цветя да ти подарявам
или пък да те снимам
мразиш и това, че пиша за теб
сама се оправяш
с проблемите и всичко останало
не се държим за ръка
не ме оставяш да ти запаля цигарата
нито да ти направя кафе сутрин
или вечеря вечер
мъжко момиче си ти
напомняш ми
и мъже не ти трябват
чудесно
напомняй ми го това
понякога когато се любим
често когато си тръгваш
и всеки път когато се връщаш
-2ndhanddialogues
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
ти си мъжко момиче:
не пушиш тънки цигари
червило не носиш
никакви токове
лъскави рокли
не ти трябва маша или преса
гримът ти - само спирала и молив
псуваш
пиеш уиски с момчетата
голямо и чисто, разбира се
ти си мъжко момиче:
мразиш цветя да ти подарявам
или пък да те снимам
мразиш и това, че пиша за теб
сама се оправяш
с проблемите и всичко останало
не се държим за ръка
не ме оставяш да ти запаля цигарата
нито да ти направя кафе сутрин
или вечеря вечер
мъжко момиче си ти
напомняш ми
и мъже не ти трябват
чудесно
напомняй ми го това
понякога когато се любим
често когато си тръгваш
и всеки път когато се връщаш
-2ndhanddialogues
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
всичко
което
исках да ти кажа-
съобщение
което
не
изпратих.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
което
исках да ти кажа-
съобщение
което
не
изпратих.
https://www.facebook.com/groups/quotations.phrases/
“Милиони копнеят за безсмъртие, а не знаят какво да правят със себе си в дъждовния неделен следобед.”
— Сюзан Ерц
— Сюзан Ерц
Абонамент за:
Публикации (Atom)