“И все пак, от време на време ще се сещаш
за нея. Вечер когато нещо ти тежи и искаш да ѝ го разкажеш, или сутрин -
посягайки към телефона,но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да ѝ се
обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така…Просто,за да
помълчите…”
|
—
|
Ч. Буковски
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар